29.08.2022

СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО: Обявена предварителна обществена консултация по подготовката на проект на нов Закон за държавните такси публикувана на Портала за обществени консултации със срок 31.08.2022 г.

 

С настоящото Българската стопанска камара изразява следните позиции и конкретни бележки във връзка с обществено обсъждане на Консултационния документ за нов Закон за държавните такси в последователността, изложена в трети раздел „ВЪПРОСИ ЗА ОБСЪЖДАНЕ“, както следва:

1. Необходимо ли е приемане на нов закон и кои са основните проблеми, които новият закон трябва да реши?

Категорично. Законът за държавните такси (ЗДТ) от 1951 г. се основава на изключително общо формулирано и създаващо многобройни правни и практически проблеми задължение по чл. 60 от Конституцията на Република България на гражданите да заплащат „такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество“. Предприетите до този момент промени на закона не формулират ясна основна цел и не отговарят и на други основни изисквания на Закона за нормативните актове.

На следващо място, не са отчетени резултатите от предишни анализи, които идентифицират редица критични проблеми от концептуален характер по прилагането, ефективността и ефикасността на възприетия режим и определяне на функциите, вида, размера и използване на приходите от държавните такси (ДТ), и дават основни препоръки и конкретни предложения за тяхното разрешаване, конкретно:

  • Доклад за последваща оценка на въздействието на Закона за държавните такси, финансирана по проект за „За по-добро обществено управление: институционализиране на процеса по оценка на въздействието в държавната администрация съфинансирана от ЕСФ на ЕС" (2009);
  • „БЪЛГАРИЯ: РЕФОРМИРАНЕ НА РЕЖИМА НА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ“. Световната банка (2009);
  • „Анализ на държавните такси, администрирани на централно ниво, и предложения за предприемане на мерки”, непубликуван доклад на РГ на Министерството на държавната администрация и административната реформа (2009);
  • „Концепция за нова политика по отношение на таксите, “ЕКОРИС АДВАЙЗЪРС” (2013).

Основните проблеми, формулирани по системен и детайлизиран начин в цитираните документи следва да бъдат актуализирани, обобщени и приоритизирани, като отразят сегашната ситуация, съществуващите правни дефицити и практически потребности. На тази основа следва да бъде формулирана надеждна концепция, която да предхожда изготвянето на проект на закон за държавните такси.

В конкретен план, без да бъдат посочвани изчерпателно, следва да бъдат разрешени следните основни проблеми:

  • въвеждане на ясни определения за ДТ по функции и видове, вкл. преразглеждане на сегашните наименования „прости“, „пропорционални“, наложилите се в практиката лимитирани такси (с долна и горна граница) и смесени такси (прости такси с пропорционален елемент след определена база) и др.;
  • ясно разграничение между ДТ и т. нар. „квази държавни такси“, администрирани от квази публичноправни организации – частни търговски дружества, които не разпределят печалба, както и действащи „цени и ценоразписи за предоставяни услуги“ от държавни и изпълнителни агенции (напр., БИС, ИА БСА и др.). Например, за продуктовите такси за масово разпространени отпадъци, събирани от ПУДООС, липсва каквато и да е насрещна престация, т.е. пряко предоставяне на насрещна услуга или разпределение на събраните средствата към общините или други лица с цел предоставяне на съответна услуга и покриване на свързаните разходи. Т. нар. „лицензионни възнаграждения“, заместващи продуктовите такси към ПУДООС, събирани от квази публичноправни организации за услуги/дейности, за които липсва алтернатива, предоставяна от други субекти, или дори да е налице такава алтернатива, услугите и дейностите, на база на съответна законова делегация се предоставят при различни условия (т.е. без финансова подкрепа, осигурена от държавата и закона);
  • законово регламентиран ясен ред за връщане на плащания, както по ДТ от типа на (продуктови) такси, получавани от държавни предприятия, по ценоразпис/цени за услуги на държавни и изпълнителни агенции, така и за т. нар. квази ДТ от типа на лицензионни възнаграждения, получавани от квази публичноправни организации – частни търговски дружества, които не разпределят печалба, в случаите когато администраторите на съответната публична услуга или предписани от закона действия не са ги предоставили или извършили;
  • създаване на единен регистър на държавните такси и действащите тарифи;
  • регламентиране на единни принципи и критерии за определяне на размера и разпределение на приходите от събраните ДТ, приложими както за предоставяни административни услуги от държавни органи по Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им, приета с ПМС №1/2012 г., така и в случаите по чл. 7а, ал. 6 на Закона и чл. 1, ал. , т. 2 и 3 на методиката, т.е. „когато се събират такси в съответствие с методика по друг закон, приета от Министерския съвет“ или „когато таксите са в области със значение за защита на особено важни държавни или обществени интереси“, за които липсва ясно, нееднозначно правно основание, съобразено с Конституцията на Република България. Подчертаваме, че редица общи и специални директиви на ЕС определят по категоричен начин императивно задължение на държавите-членки за определяне на плащанията и ДТ до размера на преките и надеждно определени косвени разходи, свързани с предоставяне на публични услуги (напр., Директива 2006/123/ЕО на ЕП и на относно услугите на вътрешния пазар, Директива EC 2019/904 относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда и др.);
  • отказ от използване на ДТ като инструмент за генериране на приходи, като отпаднат всички ДТ и техните размери, които не са свързани с предоставяне на насрещни публични услуги, дейности или документи, съответно – не зависят от волята на потребителите (граждани и юридически лица) да поискат услуга, предприемане на съответно действие или издаване на документ срещу заплащане на такса, а имат характер на публично задължение към държавата или общината;
  • на следващо място, осъществяването на определени политически цели и функции чрез произволно налагане на „рестриктивните такси” с възпиращи и санкциониращи размери следва да бъде прехвърлено към санкциите и глобите или към данъчната система, вкл. към специфичните данъци (акцизи, т. нар. еко и др. данъци) в случаи, при които се цели обща безопасност или ограничаване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда;
  • приемане на изрична обща законова регламентация на случаите, при които в специален закон могат да се въвеждат ДТ, и на приложимите критерии за прилагане на тези изключения от общия режим;
  • ограничаване на сегашната практика на раздробяване на публичната услуга и/или промяна на наименованието, целящи увеличаване на общата тежест от такси в съответната тарифа;
  • регламентация на безвъзмездното предлагане на публични услуги, ако вече са извършени данъчни плащания от ползвателите на съответните услуги;
  • отказ от използване на събраните приходи от ДТ за възнаграждения и допълнително материално стимулиране на администрацията, когато съответните разходи са финансирани от бюджета;
  • ясни правила за мониторинг и оценка на ефективността и въздействието на предлаганите нови и действащи ДТ и определяне на държавен орган с общи компетенции, който да извършва цялостен контрол и мониторинг върху дейностите, свързани с държавните такси.

2. Следва ли в приложното поле на закона да се включат лица/организации, осъществяващи публични функции, на които със закон е възложено да изпълняват делегирани от държавата дейности, като се предвиди размерът на таксите, събирани от тях, да се определя по реда за държавните такси?

Да. Виж коментарите в т. 1 по отношение на плащания, имащи характер на ДТ, събирани от администратори на публични услуги от типа на т. нар. квази публичноправни организации – търговски дружества.

3. Считате ли, че следва да се регламентира общ принцип в закона за диференциран размер на таксите в зависимост от срока за предоставяне на услугата (обикновени, бързи и експресни)? Какъв следва да бъде, според Вас, принципът за диференциация на размера на таксите?

Да. Определяне по ясен, прозрачен и надежден начин на завишените допълнителни разходи, произтичащи от необходимите допълнителни ресурси за скъсяване на срока за предоставяне на услугата.

4. Подкрепяте ли определяне на по-нисък размер на такси за услуги, заявени по електронен път и какви са мотивите за това? По какъв начин следва да се определи, според Вас, намаленият размер на таксата за електронна административна услуга?

Да. Според диференцирания размер на разходите за предоставяне на обикновена и електронна административна услуга.

5. Приложимо ли е, според Вас, определянето в нормативен акт на еднакви такси за определена група от едни и същи или сходни услуги?

Да. Този принцип следва да получи ясна законова регламентация. Същото се отнася и за еднотипни услуги и дейности с еднакъв характер и разходи по тяхното предоставяне. Това предполага публикуването и периодичната актуализация на единен ценоразпис (с единични, долни и горни прагови стойности) според промените в пазарните условия, каквато е чуждата практика, приложима и в случаи на възлагане на обществени поръчки, концесиониране, ПЧП и др.  

6. Посочете видовете разходи, които според Вас следва да бъдат включени при определяне на размера на таксите, в случаите, в които таксата е разходоориентирана?

В новия закон следва да се включат и прецизират определени по надежден начин преките и непреки разходи, както и редът за обща калкулация, регламентирани понастоящем в чл. 2 – чл. 4 от Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им, приета с ПМС №1/2012г. По този въпрос виж също р. „8.1 Механизъм за определяне на размера на таксите“ от цитираната концепция на “ЕКОРИС АДВАЙЗЪРС” (2013).

Капиталовите разходи следва да бъдат включени с припадащата им се част от годишните амортизационни отчисления за съответните услуги и дейности.

7. Следва ли да има възможност със специални закони да се уреди друг ред и начин за определяне на размера на държавните такси или да се изключат таксите по определени закони от приложното поле на бъдещия закон за държавните такси?

Не. Следва да се елиминират всички изключения, регламентирани понастоящем в §2 от ПР на Закона за държавните такси, които в своята съвкупност обхващат над 130 специални закона.

Виж също аргументацията в т. 1.

8. Подкрепяте ли възможността за определяне на различен размер на такси за дейности, административни услуги и режими и права по определени политики (стимулиращи, възпиращи) извън принципа за разходоориентираност на таксите?

Не. За провеждане на държавните политики в различните области на интервенция могат да бъдат използвани различни икономически инструменти, вкл. данъчната политика, глобите и санкциите, държавната помощ и др. Виж аргументацията в т. 1.

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК


Становище на БСК относно подготовката на нов Закон за държавните такси
Добави мнение