02.07.2013

Изх. № 02-00-17/06.06.2013г.

 

 

 

КОПИЕ:

ДО

Г-Н ХРИСТО БИСЕРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ КЪМ 42-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ХАСАН АДЕМОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

ОТНОСНО:

Становище на БСК по проект на ЗИД на Наказателния кодекс (НС Вх. № 354-01-7/ 28.05.2013г.) за инкриминиране избягването на установяване или неплащане на дължими осигурителни вноски

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БИСЕРОВ,

БСК многократно е изразявала позиции срещу разрастване на сивата икономика, на данъчните и осигурителните измами. Включването на състав в Наказателния кодекс, предвиждащ наказание за избягване на установяването или плащането на задължителни осигурителни вноски, засяга основите на трудовите и осигурителни отношения, заетостта и наказателно законодателството. По тези причини, предлаганите промени следва да бъдат:

  • съпроводени с първоначална и последваща детайлизирана оценка за въздействие, вкл. върху заетостта и инвестиционния климат,
  • оценени от гл.т. на действащата практика на страните членки на ЕС и водещите пазарни икономики,
  • задълбочено обсъдени на експертно ниво,
  • консултирани със задължените лица и заинтересованите страни, вкл. НСТС, компетентни държавни и публични органи (Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, НОИ, НАП, ГИТ).


Обсъждането на ЗИД на НК следва да бъде съобразено и с влошените общи икономически условия и бизнес среда, оказващи натиск за некоректно поведение на част от осигурените лица и работодателите, водещи до укриване на данъчни и осигурителни задължения, вкл.:

  • непосилна регулаторна тежест, мултиплицираща ограниченията на т.нар. Паричен съвет,
  • монополизация и нелоялни търговски практики в основни икономически сектори и дейности, налагани от административната практика и правна уредба, водещи до елиминиране на съществена част от МСП;
  • неразплащане по сключени договори от страна на централни и местни държавни органи,  вкл. въвеждане на рабати при погасяване на просрочени задължения към бизнеса;
  • многобройни държавни и местни такси, надхвърлящи многократно реалните разходи за предоставяне на публични услуги, често въведени в противоречие с Конституцията и законите Р. България (такса битови отпадъци, отчисления за депониране, продуктови такси и др.);
  • продължаващи ефекти от умишлено предизвикана несъстоятелност със „задна дата”;
  • елиминиране от пазара на коректни предприятия и търговци чрез блокиране на значителни активи за продължителен период за обезпечаване на спорни публични вземания;
  • липса на връзка между осигурителния принос, размера на пенсиите, качеството на здравното обслужване и загуба на привлекателност на осигурителните системи.


При разглеждане на законопроекта следва да се отчетат и следните съображения:

  • Министерствата на правосъдието и на труда и социалната политика изразиха коренно противоположни становища по аналогични намерения за законодателна промяна, обсъждани в 41-то Народно събрание;
  • няма пречки да бъде търсена наказателна отговорност и по сегадействащите текстове на Наказателния кодекс;
  • следва да се прилага по-ефективен контрол и налагане в завишен размер на административни наказания, санкции и глоби, предвидени в Кодекса на труда за нарушения, водещи до значителни загуби за осигурителните системи от укриване на осигурителни задължения;
  • предлаганото наказание - лишаване от свобода до осем години, конфискация на част или цялото имущество на виновния според размерите на осигурителните задължения и съучастието на орган по приходите или регистриран одитор, са несъразмерни като тежест спрямо сходни или значително по-опасни за обществото и осигурителната система престъпления (широко разпространени измами при освидетелстване и експертизата на работоспособността, злоупотреба със социални помощи и др.);
  • посочената аргументация в мотивите за пряка аналогия с укриването на данъци е неотносима, доколкото осигурителните плащания обезпечават права за пенсия и обезщетения по други осигурителни рискове – болест, майчинство, безработица, както и ползване на здравни услуги. В тази връзка е неприемливо предвиденото освобождаване на работниците и служителите, подлежащи на задължително осигуряване, от наказателна отговорност, вкл. за подбудителство и помагачество.


Отчитайки липсата на активни реформи за гарантиране на привлекателността на социалното осигуряване, на дължимите осигурителни права и на качествени услуги, съответстващи на осигурителния принос, несъобразяването с опита на ЕС и липсата на яснота от въздействието на предлаганите промени, БСК декларира категорична негативна позиция по внесения законопроект.

     

 


Относно проект на ЗИД на Наказателния кодекс за инкриминиране на неплащане на осигурителни вноски
Добави мнение