16.11.2016

Комисията определя икономическите и социалните приоритети на ЕС за предстоящата година, потвърждава необходимостта да се премине към по-положителна фискална позиция за еврозоната и прави оценка на проектите на бюджетни планове на държавите членки от еврозоната.

Днес Комисията представя своите виждания във връзка с икономическите и социалните приоритети на ЕС за предстоящата година, основани на насоките от речта на председателя Юнкер за състоянието на Съюза през 2016 г. и на последните икономически данни от прогнозата на Комисията от есента на 2016 г. Днешният пакет започва цикъла на икономическо управление за 2017 г. — т.нар. европейски семестър.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: „Европейският семестър за 2017 г., който започваме днес, ще бъде от решаващо значение за това Европа да се справи с проблемите, пред които е изправена в областта на икономиката и социалната сфера. Убеден съм, че можем да се справим. Ето защо днес Комисията препоръчва положителна фискална позиция, за да се помогне на възстановяването и на паричната политика на Европейската централна банка, която не трябва да поема цялата тежест. Всяка държава членка следва да изиграе своята роля: тези, които могат да си го позволят, трябва да инвестират повече, докато тези, които разполагат с по-малко фискални възможности, следва да провеждат реформи и да прилагат благоприятстваща растежа фискална консолидация.“

Европа преживява крехко, но сравнително надеждно възстановяване, което обаче е придружено от създаването на сравнително много на брой работни места. Нейният БВП понастоящем е по-висок в сравнение с този преди кризата. Безработицата намалява и инвестициите отново се увеличават. Място за самодоволство обаче няма. Някои от попътните ветрове, които подпомагаха възстановяването до момента, отслабват. Последиците от кризата, а именно социалното ѝ отражение, високите равнища на публичния и частния дълг и делът на необслужваните заеми, продължават да са значителни.

По тази причина Комисията призовава държавите членки да удвоят усилията си в съответствие с принципите на „образцовия триъгълник“ за насърчаване на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики, като същевременно се поставя акцент върху социалната справедливост и постигането на по-приобщаващ растеж. Неотдавна Комисията представи приоритетите си за действие на равнището на ЕС в своята работна програма за 2017 г., включително подсилване на Плана за инвестиции за Европа. Днешният пакет съдържа допълнителни насоки за икономическите и социалните политики на държавите членки.

Що се отнася по-специално до еврозоната, Комисията призовава за значително по-положителна фискална позиция за валутното пространство като цяло, за да се преодолее рискът от нисък растеж, съпътстван от ниска инфлация, и за да се подпомогне паричната политика на Европейската централна банка.

Насоките на политиката в годишния обзор на растежа се придружават от съобщение относно фискалната позиция на еврозоната, от препоръка относно икономическата политика на еврозоната и от задълбочен анализ на икономическите и социалните условия и условията на пазара на труда. Комисията изразява също така становищата си по проектите на бюджетни планове на държавите членки от еврозоната за 2017 г.

Положителната фискална позиция за еврозоната

В писмото за намерения, придружаващо речта му за състоянието на Съюза през 2016 г., председателят Юнкер обяви намерението на Комисията да насърчи „положителна фискална позиция за еврозоната в подкрепа на паричната политика на Европейската централна банка“. Дискусията относно подходящата фискална позиция за еврозоната е ключов аспект на усилията на Комисията за завършване на европейския икономически и паричен съюз като част от първия етап от действията във връзка с доклада на петимата председатели от юни 2015 г.(„задълбочаване чрез действия“).

Както паричната, така и фискалната политика имат ключова роля за макроикономическото стабилизиране. В еврозоната паричната политика се определя и създава под формата на единствен инструмент. От друга страна, при липсата на централизиран бюджет или стабилизираща функция, фискалната политика на еврозоната представлява съвкупността от 19 отделни фискални политики. Всъщност, въз основа на последните налични данни и без да се отчита предвидената в правилата гъвкавост, пълното изпълнение на фискалните изисквания, съдържащи се в специфичните за всяка държава препоръки, приети от Съвета през юли 2016 г., като цяло предполага умерено рестриктивна фискална позиция за еврозоната като цяло през 2017 и 2018 г. Поради необходимостта от поддържане на възстановяването и с оглед на по-широката несигурност в настоящия момент приемането на такава фискална позиция не изглежда подходящо.

В съобщението си Комисията подчертава необходимостта от по-положителна фискална позиция, както и че понастоящем съществува възможност за нейното постигане. Положителната фискална позиция се отнася както до подпомагащата, т.е. експанзионистична, посока, която фискалната политика следва да поеме като цяло, така и до съставните елементи на фискалната корекция от гледна точка на разпределението на усилията между отделните държави и видовете разходи и/или данъци, с които е свързана.

За да се постигне такава фискална позиция, еврозоната трябва да възприеме по-колективен подход, който отчита различията в ситуациите в различните държави: i) държавите членки, които преизпълняват фискалните си цели, използват възможностите, с които разполагат във фискалната сфера, за да подпомагат вътрешното търсене и качествените инвестиции, включително трансграничните инвестиции, в рамките на Плана за инвестиции за Европа; ii) държавите членки, които се нуждаят от допълнителни фискални корекции в рамките на предпазните мерки на Пакта, трябва да направят необходимото да спазват като цяло изискванията на Пакта за стабилност и растеж; iii) държавите членки, за които се прилагат коригиращи мерки, трябва да осигурят своевременно коригиране на прекомерните си дефицити, включително чрез осигуряване на фискални буфери срещу непредвидени обстоятелства.

Препоръка относно икономическата политика на еврозоната

В съответствие със съобщението относно фискалната позиция за еврозоната Комисията препоръчва фискална експанзия в размер до 0,5 % от БВП през 2017 г. за еврозоната като цяло. Това следва да допринесе за избор на балансирано съчетание от политики с цел да се подпомогне провеждането на реформите и да се подсили възстановяването. В препоръката се подчертава също необходимостта от продължаване на структурните реформи и подобряване на качеството на публичните финанси.

От миналата година Комисията представя тази препоръка в началото на годишния цикъл, за да могат измеренията на еврозоната и националните измерения да бъдат включени по-добре в националното бюджетно планиране и за да могат държавите членки да вземат под внимание потенциалното разпространение на ефектите и потенциалната съвместна отговорност. Препоръката съдържа насоки за еврозоната като цяло и има за цел да насърчава политики, които стимулират създаването на работни места, социалната справедливост и сближаването, както и които стимулират инвестициите в подкрепа на икономическия растеж.

Докладът за механизма за предупреждение (ДМП)

ДМП е неделим елемент от европейския семестър, който има за цел предотвратяването или преодоляването на дисбалансите, които затрудняват нормалното функциониране на икономиките на държавите членки, на еврозоната или на Съюза като цяло, и задействането на правилните ответни мерки от гледна точка на политиката (т.нар. процедура при макроикономически дисбаланси — ПМД). В ДМП се посочват държавите членки, за които Комисията трябва да предприеме допълнителни задълбочени прегледи, за да прецени дали те може да са засегнати от дисбаланси. Този доклад се основава на икономическия прочит на набора от договорени показатели.

За 2017 г. задълбочен преглед ще бъде направен на 13 държави, тъй като при анализа на набора от показатели бе установено, че при тях има наличие на дисбаланси. Това са същите 13 държави, за които през предходния кръг от задълбочени прегледи бе констатирано, че имат дисбаланси (България, Хърватия, Кипър, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Португалия, Словения, Испания и Швеция). Комисията ще представи заключенията си от задълбочените прегледи в годишните доклади по държави в началото на 2017 г.

Тази година в ДМП се прави преглед на напредъка по отношение на коригирането на макроикономическите дисбаланси, по-специално в еврозоната, в контекста на текущото намаляване на вътрешния и външния дълг, някои продължаващи предизвикателства в банковия сектор, динамиката на цените на жилищата и промените на пазара на труда, като същевременно се взема под внимание социалното положение.

На съвкупно равнище еврозоната продължава да има най-големия в света излишък по текущата сметка. Този излишък нарасна още през 2015 г. и се очаква отново да се увеличи през тази година. Излишъкът на еврозоната е породен от слабото вътрешно търсене през последните няколко години и от усилията за намаляване на дълга в различни сектори и държави членки. 

Проект на съвместен доклад за заетостта

Тазгодишният проект на доклад съдържа обобщение на резултатите, постигнати от държавите членки, според равнището на безработицата, младежката безработица, броя на лицата, които не работят, не учат и не се обучават, брутния разполагаем доход на всяко домакинство, процента на лицата, изложени на риск от бедност, и равнището на неравенство.

В доклада се потвърждава, че възстановяването е придружено във все по-голяма степен от създаването на много работни места, което се дължи и на неотдавнашните структурни реформи, проведени в редица държави членки. От 2013 г. са създадени осем милиона нови работни места, от които почти пет милиона са създадени от началото на мандата на настоящата Комисия. Безработицата в ЕС продължи да намалява и бе 8,5 % през септември 2016 г. (10 % в еврозоната), достигайки най-ниското си равнище от 2009 г. насам (за еврозоната — от 2011 г. насам). В същото време на ниво 71,1 % (второ тримесечие на 2016 г.) заетостта сред населението на възраст 20—64 години е за първи път над наблюдаваното през 2008 г. ниво. Това означава, че целта за заетост от 75 %, заложена в стратегията „Европа 2020“ за 2020 г., би могла да бъде постигната, ако настоящата тенденция се запази. Въпреки първите признаци за сближаване между държавите членки резултатите, постигнати в сферата на заетостта и в социалната сфера, продължават да се различават значително в отделните държави. Равнищата на безработицата и на бедността продължават да са прекалено високи в много региони на Европа. Високите равнища на неравенство намаляват икономическата продукция и потенциала за устойчив растеж.

В доклада се изтъква също така обхватът на провежданите в държавите членки реформи. Той ще бъде приет съвместно със Съвета.

Оценка на проектите на бюджетни планове

Комисията приключи също така оценката си на това дали проектите на бюджетни планове (ПБП) на държавите членки от еврозоната за 2017 г. са съобразени с разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По отношение на няколко от тях Комисията счита, че планираните фискални корекции са по-слаби или има риск да бъдат по-слаби от изискванията, заложени в Пакта за стабилност и растеж (ПСР).

По-конкретно:

По отношение на петнадесетте държави, за които се прилагат предпазните мерки на ПСР:

- при пет държави (Германия, Естония, Люксембург, Словакия и Нидерландия) ПБП са съобразени с изискванията за 2017 г., предвидени в ПСР;

- при четири държави (Ирландия, Латвия, Малта и Австрия) ПБП са като цяло съобразенис предвидените в ПСР изисквания за 2017 г. В тези държави плановете могат да доведат до известно отклонение от планираните корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел на всяка от тях;

- при шест държави (Белгия, Италия, Кипър, Литва, Словения и Финландия) ПБП създават риск от неспазване на изискванията за 2017 г., предвидени в ПСР. ПБП на тези държави членки могат да доведат до значително отклонение от планираните корекции за постигане на съответната средносрочна цел. Финландия обаче отправи искане за прилагане на клаузата за структурни реформи и на клаузата за инвестиции. Комисията ще вземе предвид несигурността по отношение на разликата между фактическия и потенциалния БВП, когато проверява дали Финландия отговаря на условията за прилагане на клаузата, като тази проверка може да повлияе на оценката на съответствието. Що се отнася до Литва, ПБП с допускане, че няма да има промяна в провежданата политика, съдържа искане за прилагане на клаузата за структурни реформи. Цялостната оценка за това дали Финландия и Литва отговарят на критериите за гъвкавост ще бъде извършена в рамките на нормалния цикъл на европейския семестър в контекста на оценката на програмата за стабилност за 2017 г.

Що се отнася до трите държави, за които понастоящем се прилагат коригиращите мерки на ПСР (т.е. които са в процедура при прекомерен дефицит — ППД):

- що се отнася до Франция, ПБП е като цяло съобразен с изискванията за 2017 г., предвидени в ПСР, тъй като според прогнозата на Комисията от есента на 2016 г. номиналният дефицит през 2017 г. ще бъде малко под предвиденото в Договора референтно равнище от 3 % от БВП, въпреки че фискалното усилие е значително по-слабо в сравнение с препоръчаното равнище и корекцията няма да бъде трайна през 2018 г. на база непроменени политики;

- що се отнася до Испания, ПБП е изложен на риск от неспазване на изискванията за 2017 г., предвидени в ПСР. Като признава, че тези прогнози са направени при допускането, че политиката ще остане непроменена, прогнозата на Комисията за 2017 г. е, че междинната цел за номиналния дефицит и препоръчаното фискално усилие няма да бъдат постигнати;

- що се отнася до Португалия, ПБП крие риск от неспазване на предвидените в ПСР изисквания за 2017 г., въпреки че прогнозното отклонение надхвърля прага за значително отклонение в много малка степен. Поради това изглежда, че рисковете са ограничени, ако необходимите фискални мерки бъдат изпълнени. Очаква се Португалия, по отношение на която понастоящем се прилагат коригиращи мерки, да спази тази година определената в Договора референтна стойност от 3 %, както е препоръчано. По отношение на тази държава могат от 2017 г. да започнат да се прилагат предпазни мерки, ако бъде постигната своевременна и устойчива корекция на прекомерния дефицит.

До средата на октомври Португалия и Испания представиха своите ПБП, както и доклади за действията, предприети в отговор на решенията на Съвета за даване на предизвестие, приети на 8 август 2016 г. в съответствие с член 126, параграф 9 от Договора. Междувременно Комисията разгледа тези документи и започна структуриран диалог с Европейския парламент. Тя стигна до заключението, че процедурите при прекомерен дефицит и на двете държави членки следва да бъдат спрени. Съответно събитието, което изискваше предложение от Комисията за спиране на части от европейските структурни и инвестиционни фондове, вече не съществува и такова предложение няма да бъде изготвено.

Следващи действия

Комисията приканва Съвета, и по-специално Еврогрупата, и Европейския съвет да обсъдят и одобрят представените тук насоки. Тя очаква с нетърпение по-нататъшните дискусии с Европейския парламент относно приоритетите за ЕС и за еврозоната.

Преди изготвянето в началото на 2017 г. на докладите по държави, получаването на националните програми и публикуването следващата пролет на специфичните за всяка държава препоръки Комисията възнамерява да засили диалога с държавите членки, за да постигне с тях общо разбиране за общите приоритети и за успешното провеждане и синхронизиране на реформите. Под ръководството на отговорния заместник-председател ще бъдат проведени командировки на политическо равнище. В рамките на двустранните срещи държавите членки ще имат също възможност да изразят становищата си по отношение на направения от Комисията анализ.

В съобщението се отправя също призив за активно участие на националните парламенти и на социалните партньори в изготвянето и изпълнението на националните програми.

 

За повече информация:

Начало на европейския семестър за 2017 г.: Въпроси и отговори за есенния пакет

Съобщение за фискалната позиция

Годишен обзор на растежа за 2017 г.

Доклад за механизма за предупреждение за 2017 г.

Препоръка за еврозоната за 2017 г.

Проект на съвместен доклад за заетостта за 2017 г.

Съобщение относно проектите на бюджетни планове на еврозоната

Приложение към Съобщението относно проектите на бюджетни планове

Проекти на бюджетни планове, становища на Комисията и работни документи на службите на Комисията

Оценка на действията, предприети от Португалия и Испания

 

 

Дата: 16.11.2016

Източник: europa.eu

Прочетено: 1318